Judg 1 | BulCont | STEP | След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“

Judges 1

Авторът на книгата е неизвестен, но времето на неговата дейност съвпада с ранния период от царуването на Давид (1010–970 г. пр. Р. Хр.). Според традицията книгата е написана от пророк Самуил. От често повтарящата се фраза: „В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно“(17:6, 18:1, 21:25), може да се заключи, че по времето на написване на книгата в Израил вече е била установена царска власт. Събитията, описани в нея, обхващат период от 300-350 години: от завладяването на Ханаан (XIII в. пр. Р. Хр.) до възцаряването на първия юдейски цар Саул (около 1030 г. пр. Р. Хр.), период, през който съдиите управляват юдейския народ. В книгата се разказва за отстъпленията на Израил от Божия закон, за блестящите победи и тежките поражения, но и за неговите доблестни водачи. Много текстове се отнасят до наказанието на народа заради служене на други богове, което довежда до политическа разруха и морална деградация на обществото.

Кн. Съдии може да се раздели на три части: 1. Въведение, в което се разказва за завоюването на Ханаан и за Божието осъждане на непокорните сред юдеите (гл. 1 – 2). 2. Описание на делата на дванадесетте съдии от Готониил до Самсон и тяхната неспособност да удържат народа си във вярност към Божия завет (гл. 2 – 16). 3. Епилог, посветен на идолопоклонството и греха в Дановото племе и на гражданската война между Израил и Вениаминовото племе (гл. 17 – 21).

Книгата е наситена с драматични събития, до които водят отстъплението и идолопоклонството на юдейския народ. Авторът призовава народа си да изпълнява Божия завет и да помни спасителните Божии дела.

Увод

( 1:1-3:6 )

Окончателно завладяване на Ханаан след Иисус Навин

1:11-15 – И.Н. 15:15-19

1 ^a ^b След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“ 2 Тогава Господ отговори: „Юда да потегли първи. Ето Аз вече предавам тази земя под негова власт.“ 3 А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област.“Така Симеоновото племе тръгна с тях. 4 Тогава мъжете от племето на Юда потеглиха. Господ предаде ханаанците и ферезейците под тяхна власт и те избиха десет хиляди души от тях във Везек. 5 В град Везек се натъкнаха на цар Адони-Везек, воюваха с него и разбиха ханаанците и ферезейците. 6 Адони-Везек побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му. 7 Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“Доведоха го в Йерусалим, където и умря.

8 ^c Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън. 9 ^d След това те тръгнаха да воюват с ханаанците, които живееха в планините, в южната земя и в низините. 10 ^e ^f Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон – името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай ^{▼▼ 1:10 В Септуагинта е добавено: „от рода на Енак“.} .

11 Оттук потеглиха против жителите на Давир – името Давир по-рано беше Кириат-Сефер. 12 Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“ 13 Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса. 14 Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“ 15 Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение – понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“Затова Халев ѝ даде горните извори и долните извори.

16 ^h Потомците на кенееца Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа. 17 ⁱ Мъжете от племето на Юда потеглиха заедно със сънародниците си от племето на Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Цефат, обрекоха града на изтребление и нарекоха този град Хорма. 18 Мъжете от племето на Юда превзеха също така и Газа с околностите ѝ, Аскалон с околностите му, както и Екрон с околностите му ^{▼▼ 1:18 В Септуагинта е добавено: „и Азот с околностите му“.} . 19 ^k Господ беше с мъжете от племето на Юда. Така завладяха планината, но не можаха да прогонят жителите на долината, защото те имаха железни колесници. 20 ^l А на Халев те дадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей ^{▼▼ 1:20 В Септуагинта е добавено: „И там получи в наследство трите града на синовете на Енак“.} , и Халев изгони оттам тримата синове на Енак. 21 ⁿ Но мъжете от племето на Вениамин не можаха да прогонят йевусейците, които живееха в Йерусалим. Затова и до днес йевусейците живеят заедно с вениаминците в Йерусалим.

22 Също и мъжете от племето на Йосиф потеглиха против Ветил и Господ беше с тях. 23 ^o Те пратиха хора да огледат Ветил; а името на града беше по-рано Луз. 24 Съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни откъде може да се влезе в града и ние ще проявим милост към тебе.“ 25 ^p Той им показа входа на града и те поразиха града с меч, а този човек с всичките му роднини оставиха живи. 26 Този човек отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз. Това е името му и до днес.

27 ^q Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя. 28 ^r А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната.

29 Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях.

30 ^s Завулоновото племе също не можа да прогони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол и ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд.

31 ^t Асировото племе също не можа да прогони жителите на Ако, нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. 32 Затова от Асировото племе живеят между местните жители, ханаанците, понеже не ги прогониха.

33 ^u Също и Нефталимовото племе не можа да прогони жителите на Ветсамис и на Бет-Анат и затова живее заедно с местните жители, ханаанците. Но все пак жителите на Ветсамис и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.

34 ^v Аморейците принудиха мъжете от Дановото племе да се оттеглят в планинската област, понеже не им позволяваха да слизат в равнината. 35 Така аморейците успяха да останат да живеят в планината Херес ^{▼▼ 1:35 В Септуагинта е добавено: „Където има мечки и лисици“.} , в Айалон и Шаалвим. Но по-късно Йосифовото племе ги победи и те също бяха подложени на принудителен труд.

36 ^x Границите на аморейците ^{▼▼ 1:36 В Септуагинта е добавено: „Идумея“.} се простираха от възвишението Акравим към Села и по-нататък.